Розмарин
Rosmarinus officinalis L.
Тази подправка е сред лю6имите в Средиземноморската кухня. В див вид расте по цялото Средиземноморие, Черноморието и по-специално в Кипър. Още древните гърци са го ценили като свещено растение. В Европа розмаринът е донесен от монаси. Широко се използва в Португалия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Англия, Скандинавия и Германия. В България се използва сравнително по-рядко.
Розмаринът може да се ползва за общо укрепване на организма, за възбуждане на апетита и пикочогонно. Билката има изключително тонизиращо и ободряващо въздействие. При натрупан стрес и психическа умора, тя е идеален тонизатор и възвръща чувството за лекота. Също така действа възстановяващо при болни и прекарали наскоро тежко инфекциозно заболяване. Има много добре изразено пикочогонно въздействие. Заради това, че възбужда секрецията на стомашните жлези, билката подобрява и храносмилането. Има и данни, че притежава ясно изразено противохерпесно действие.
Бавно заздравяващите рани заздравяват по-бързо благодарение на розмарина. Жлъчката и нейната секреция се стимулират с приемането на чай от Розмарин. При простуди и грип също е много полезно приемането на розмаринова отвара. За лечение на бяло течение и при различни гинекологични оплаквания е добре пациентките да приемат розмарин, тъй като благодарение на него симптомите постепенно изчезват.
Розмарин Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 м на височина, рядко до 2 м. Листата са вечнозелени, 2-4 см дълги и 2-5 мм широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. Цветовете са различни на цвят - бели, розови, морави, сини.
Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus", което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
Бавно заздравяващите рани заздравяват по-бързо благодарение на розмарина. Жлъчката и нейната секреция се стимулират с приемането на чай от Розмарин. При простуди и грип също е много полезно приемането на розмаринова отвара. За лечение на бяло течение и при различни гинекологични оплаквания е добре пациентките да приемат розмарин, тъй като благодарение на него симптомите постепенно изчезват.
Розмарин Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 м на височина, рядко до 2 м. Листата са вечнозелени, 2-4 см дълги и 2-5 мм широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. Цветовете са различни на цвят - бели, розови, морави, сини.
Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus", което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.
0 коментара:
Публикуване на коментар