Билки и подправки, които можем да отгледаме у дома

Билки и подправки, които можем да отгледаме у дома

Отдавна кухненските балкони и первазите на прозорците не служат само за отглеждане на цветя, а са превърнати в малки градинки от любителите-кулинари и привържениците на подправките. Мента, босилек или магданоз, прясно откъснати, са не само здравословен лукс, но внасят уют и красота в дома. Затова кулинарните балкони и прозорци с кухненски подправки и билки печелят все повече привърженици. Повечето от тези растения са подходящи за отглеждане в сандъчета и саксии.

Ванилия

Ванилия

Vanilia planifolia

Ванилията е следващата най-скъпа подправка след шафрана и кардамона. Родината и са влажните тропически гори на Източно Мексико. По късно е пренесена и се отглежда и в Мадагаскар, също така в Мартиника, Реюнион(Réunion), Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупа и Шри-Ланка.

Звездовиден анасон

Звездовиден анасон

Illicium verum

За родина на звездовидния анасон се смята Юго-Източна Азия – Китай и Виетнам, където се среща от 600- 1600 м надморска височина. Както и канелата, растяща по тези места, той е любима подправка на китайците. Те първи го използвали като подправка при приготвяне на ястия още преди началото на нашата ера. В Европа звездовидния анасон попада в началото
на XVI век и като всяка екзотична подправка е бил извънредно скъп.

Комбуча

Комбуча

Прави сте, ако думата ви звучи японски. В превод от този език означава чай от водорасли. Комбуча всъщност е чудотворна гъба, вид плесен, която живее и се размножава в сладък чай, откъдето идва и нейното име – чаена гъба. 250 години преди Христа хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай, която наричали елексир на безсмъртието.

Магданоз

Магданоз

Petroselinum crispum 

Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В Древна Гърция е бил смятан за свещен. Поетът Анакреон /6-5 в. Пр. Хр/ го възпява като символ на радостта и славата. Древните народи смятали, че който консумира магданоз, става силен като камък. Оттам идва и научното му родово име – петрозелинум /петрос на гр. – камък/.

Майорана

Майорана

Maiorana hortensis Moench.

Подобно на дафиновото дърво, в древността тя е била свещена. Смята се че родината й е Северна Афрука. Там тя е многогодишно (а у нас едногодишно), високо до 40 сантиметра тревисто растение. За подправка се използват връхните му части, които имат особено приятен аромат. Те представляват зелени "джобчета", в които е семето. При оронване семето прилича на много ситен синап. Майораната се комбинира с лук, чесън, черен пипер. Слага се в зеленчукови супи, варива, картофени блюда. Пълнена патица според французите не може без майорана. С нея се подправят сосове, пастети, колбаси.

Ползва се както като подправка и билка, така и за целите на парфюмерията. Има спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо действие, стимулира храносмилането.

Копър

Копър

Anethum graveolens L.

Още във Вавилон го отглеждали като лечебно растение. Познавали го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи.

Джинджифил

Джинджифил

Zingiber officinale Rosc.

Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава “рогат”, т.с. е свързано с формата на джинджифиловият корен. Известен на китайците и индийците от древността, той е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Арабските търговци държали в тайна местата от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони..

Сусам

Сусам

Sesamum indicum L.

“Ечемик, отвори се” – извикал Касим(от приказката “Али Баба и 40-те разбойника), но вратата не се отваряла, след това извикал “Пшеница, отвори се”, но вратата отново не помръднала. Касим изброявал една след друга зърнените растения, но думите “Сезам, отвори се” така и изчезнали от паметта му. Напразно изброявал зърнените култури, тъй като сусамът (Sesamum indicum L.) не се отнася към зърнените култури, а към маслодайните и спада към семейство (Podaliaceae).

Розмарин

Розмарин

Rosmarinus officinalis L.

Тази подправка е сред лю6имите в Средиземноморската кухня. В див вид расте по цялото Средиземноморие, Черноморието и по-специално в Кипър. Още древните гърци са го ценили като свещено растение. В Европа розмаринът е донесен от монаси. Широко се използва в Португалия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Англия, Скандинавия и Германия. В България се използва сравнително по-рядко.

Стевия

Стевия

Stevia Rebaudiana

Здравословно отслабване със стевия.

Видът Stevia Rebaudiana, по-известен като sweetleaf (сладко листо) или sugarleaf (захарно листо) или просто стевия, е широко разпространен заради сладкия вкус на листата му. Като подсладител и заместител на захарта, от гледна точка на вкус, стевията има по-бавно начало на действие и по-голяма продължителност от тази на захарта, като някои екстракти могат да имат горчив, както и остатъчен вкус при високи концентрации.

Босилек

Босилек

Ocimum basilicum

Вероятното отечество на босилека е предна Индия, цяла Южна Азия, а така също Североизточна Африка. Обича по-топлите южни райони на България. Преданието гласи, че Александър Велики донесъл растението от Персия. С босилекът са свързани много легенди. В Индия босилекът е "обречен" на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която "убива с очи".

Бахар

Бахар

Pimenta officinalis L.

Тази подправка е позната у нас още като пиментови зърна или аптечна пимента. През 1494 г, завръщайки се от второто си пътешествие, при което открил остров Ямайка, Колумб донесъл в Испания ароматни тъмни на цвят зърна. Испанците сметнали, че това е търсеният черен пипер и му дали името “pimenta” /подправка/.

Анасон

Анасон 

Pimpinella anisum L. 

Анасонът е едногодишно растение от семейство сенникоцветни. Стъблото е високо 30-60 см, разклонено. Долните листа са цели, овално- бъбрековидни, назъбени. Средните листа са перести, с овални дялове и с дръжки, а горните - силно нарязани, почти седящи. Цветовете са дребни, бели, без чашка, събрани на дълги дръжки, образуващи сенник.